Социализиран самотник

Вземам телефона си в ръка,

приплъзвам с пръсти по екрана.

В миг отваря се една уста...

потъвам в една страна мечтана.

И безброй снопове от светлина

на пейзажи и усмихнати лица,

омайват ме със красота и ведрина,

пъстри като великденски яйца.

Една мелодия, моя и любима

ме събужда от този миг красив.

Изниква на екрана, отвъд океана,

мой близък и приятел, тъй учтив...

Превъртайки като на покер автомат

сменям писания, картини и реклами...

А очите жадно преглъщайки отпиват

жадуваната красота за душа ми.

Някой от реалността, който е видял

множества истории от други светове,

открива във видео, това което е мечтал

и гледам аз в забрава като че от векове...

В търсене на любовта избирам

да докосна хора, надежди и съдби.

Сърце ми ги приема и не разбира, 

и наивно, и самотно си скърби.

Прекарвам времето си с телефона...

минават неусетно много часове.

Но разбирам, че не мога да запълня

с екрана моята дупка в сърце.

09.02.24г.