Сол в гърлото

23 мар. 2024 г., 07:19

Поэзия

152 3 2

СОЛ В ГЪРЛОТО

... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,

тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,

а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,

с опакото на бръснача бръсна спомена за дом,

чепка изгревът парцали – ще тъче ръждив ковьор,

върху варненския залив грачат гларусите в хор,

пясъкът хрущи, скрибуца плажът, вкоравен от студ,

пием с лудия пърцуца – аз от него триж по-луд! –

леко трезви, тъй сиротни, скитаме по цели дни,

връз обърнатите лодки вятър луд барабани,

и под тях, изгубил всичко, стискам шепичка душа,

изоставен, смешен чичко, глупава сълза суша,

тъй не найдох му колая – ръбест и неприложим! –

някой ден, щом дойде краят, ще изчезна яко дим,

адски сам и непотребен, пях ви – и горчилки пих,

нося ви коричка хлебец от безхлебния ми стих.

Bezzhichen (Безжичен)

2024-03-23T15:28:53+02:00

Ами пак много хубаво и морско!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-03-23T14:01:34+02:00

връз обърнатите лодки вятър луд барабани,
и под тях, изгубил всичко, стискам шепичка душа,
изоставен, смешен чичко, глупава сълза суша,

Уникална образност, неизчерпаем си!