Сол в гърлото
СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом,
чепка изгревът парцали – ще тъче ръждив ковьор,
върху варненския залив грачат гларусите в хор,
пясъкът хрущи, скрибуца плажът, вкоравен от студ,
пием с лудия пърцуца – аз от него триж по-луд! –
леко трезви, тъй сиротни, скитаме по цели дни,
връз обърнатите лодки вятър луд барабани,
и под тях, изгубил всичко, стискам шепичка душа,
изоставен, смешен чичко, глупава сълза суша,
тъй не найдох му колая – ръбест и неприложим! –
някой ден, щом дойде краят, ще изчезна яко дим,
адски сам и непотребен, пях ви – и горчилки пих,
нося ви коричка хлебец от безхлебния ми стих.
© Валери Станков All rights reserved.
