dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
26 мая 2010 г., 11:02

Солена тишина 

  Поэзия » Другая
1163 0 25

Морето няма глас да ме оплаче.

И сол си няма – скришом я откраднах

и храних дълго сетния приятел.

А като смърт все си оставах гладна...

 

И прилив няма. Ни прибой, ни риби...

Не му върви със мен да се сбогува.

Тъгата сви крайбрежните колиби

и само екот като пулс дочувах

 

от лунен шепот, разлюлял вълните.

Ята от гларуси извиха облак.

Препълниха ми крясъци очите

и плисна тишината. Стана обла,

 

по-гладка от дъха на пеленаче.

Достатъчна, да пресуши морето

и дъното - самò - да се разплаче

и впише името ми там, където

 

прашинка вечност само бях щастлива.

Накрая да затвори с вой вратите,

да изоре брега до капка нива.

И да посее щипка сол в очите.

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??