Солени следи

23 янв. 2019 г., 14:35

Поэзия » Пейзажная, Философская

755 1 2

Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти,
отронвам въздишка и затвярям очи.

Самотна пейка ме приканва
да споделя със нея деня,
нечии крачки услужливо отмерват мига.
Скърца черен пясък под краката ми,
а пясъчни дюни пилеят коси.
Пеят вълните и глъхнат ушите ми
вътърът морски слово реди.

Гларус бял донася на свойте крила
морска пяна и лъч светлина.
И крачка след крачка
солта от очите ми става на бели петна.
Оставам самичка
и отново прегръщам света.

Солени следи

Свързани произведения

Комментарии

Предложения