Солени следи
Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти,
отронвам въздишка и затвярям очи.
Самотна пейка ме приканва
да споделя със нея деня,
нечии крачки услужливо отмерват мига.
Скърца черен пясък под краката ми,
а пясъчни дюни пилеят коси.
Пеят вълните и глъхнат ушите ми
вътърът морски слово реди.
Гларус бял донася на свойте крила
морска пяна и лъч светлина.
И крачка след крачка
солта от очите ми става на бели петна.
Оставам самичка
и отново прегръщам света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados
