Напука се черният ръб
и времето, съмващо, рукна.
Превърна се църквата в пъб
и в алена диря с мен хукна.
А виното стана вода
от сватба, побрала се в кана,
пък Кана библейска – беда,
сред Кан на килима остана.
Изписа ми слънце и дъжд
на синя небесна рецепта
един чародеец могъщ,
но нямах за него рецептор.
Запалих котлона с мига
на спрялото в шок мое време
в картина – римейк на Дега,
римувайки „дава“ с „ще вземе“.
Необичаен е светът,
ако не спазваш обичая.
И щом кафето ви е кът,
обичайте си, хора, чая!
28.11.2023
https://www.youtube.com/watch?v=mVUpKIFHqZk
© Мария Димитрова Все права защищены