Напука се черният ръб

и времето, съмващо, рукна.

Превърна се църквата в пъб

и в алена диря с мен хукна.

А виното стана вода

от сватба, побрала се в кана,

пък Кана библейска – беда,

сред Кан на килима остана.

Изписа ми слънце и дъжд

на синя небесна рецепта

един чародеец могъщ,

но нямах за него рецептор.

Запалих котлона с мига

на спрялото в шок мое време

в картина – римейк на Дега,

римувайки „дава“ с „ще вземе“.

                       Необичаен е светът,

                       ако не спазваш обичая.

                       И щом кафето ви е кът,

                       обичайте си, хора, чая!

28.11.2023

https://www.youtube.com/watch?v=mVUpKIFHqZk