24 мая 2009 г., 18:48

Сомнамбулен романс

959 0 14

 

 

„Вървя и сричам силуети”

Ваня Клечерова (Late)

 

Видях насън – един прозорец свети

и пееха Плеядите* без глас.

Вървя насън и гоня силуети

от скитащи принцеси на Атлас.

 

Една звезда – безумно син пулсар –

отива си от тъжните ми бездни;

зад всеки ъгъл, всеки светофар

блуждаещо усмивката и чезне.

 

В прозореца сънувам светлина.

Към края на тунела тя ме вика.

В галактики от синя тишина

докосвам чезнещата и усмивка.

 

 

 

*

Плеяди - дъщерите на  Атлас: Алциона, Електра, Мая, Меропа, Тайгета, Келена, Астеропа. (Гръцка митология)

Плеяди - (M 45) - разсеян звезден куп в съзвездието Бик, съставен предимно от млади сини звезди. (астр.); (Квачка – побългарен вариант)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...