May 24, 2009, 6:48 PM

Сомнамбулен романс

  Poetry
960 0 14

 

 

„Вървя и сричам силуети”

Ваня Клечерова (Late)

 

Видях насън – един прозорец свети

и пееха Плеядите* без глас.

Вървя насън и гоня силуети

от скитащи принцеси на Атлас.

 

Една звезда – безумно син пулсар –

отива си от тъжните ми бездни;

зад всеки ъгъл, всеки светофар

блуждаещо усмивката и чезне.

 

В прозореца сънувам светлина.

Към края на тунела тя ме вика.

В галактики от синя тишина

докосвам чезнещата и усмивка.

 

 

 

*

Плеяди - дъщерите на  Атлас: Алциона, Електра, Мая, Меропа, Тайгета, Келена, Астеропа. (Гръцка митология)

Плеяди - (M 45) - разсеян звезден куп в съзвездието Бик, съставен предимно от млади сини звезди. (астр.); (Квачка – побългарен вариант)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....