30 нояб. 2009 г., 01:19

Сонет 

  Поэзия
740 0 8

Влюбен, който е в гласа ти
        тих и лек,
търсил би напразно лек

        да отпъти
туй, що мислите му мъти...
        Кой човек,
в снежен студ, във жарък пек
        кът в ума ти
може някакси да има?
        Виждам зима,
лято, пролет, мека есен,
        твърд челик,
с розов цвят и нежност смесен,
        в твоя лик.

© Тошко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нееее!Имах в предвид, че ще прегледам твоите преводи на Ронсар в страничката ти.
  • Не, не съм го счел за упрек! Просто ми се стори, че си си помислил, че Ронсар има подобен сонет. Педантичността понякога води до скука. Сто сонета с абсолютна еднаква форма, с точност до редуване на мъжки и женски рими, не ми доставят удоволствие...
  • Нали не си го счел за упрек? То и от моите, като се замисля, в петостъпен ябм май е само един.
    В педантичността има и нещо хубаво - гарантира безупречността на формата. Но това често води до дилемата: послания или форма?
    Пък и "правилата" ако се не нарушават
    нови форми как ще се създават?
    Изгежда и това някой го беше писал, някъде. Май беше в един сонет в петостъпен хорей.
  • Моята теза за сонетописането е, че са важни само римната схема и обратът в смисъла между октавата и секстината.

    Ронсар е един мръсен педант -- неговите сонети са само в десетосричен (френски еквивалент на петостъпен ямб) и дванадесетосричен стих (който се приема за еквивалент на хекзаметъра в дактил).

    Аз обичам да си правя каквото ми скимне
  • това ми прикова вниманието, още повече, че се занимавам с френски
  • Тая всесезонност събрана в един лик изгражда един образ, наподобяващ вечността!
    Интересен ритмичен експеримент във формата на френски сонет. Някой
    твърдеше, че петостъпния ямб бил, едва ли не, задължителен за сонета
    Ще прегледам пак Ронсар.
  • Красиво обяснение!
    Поздравчета!
Предложения
: ??:??