30 нояб. 2009 г., 01:19

Сонет

Поэзия

897 0 8

Влюбен, който е в гласа ти
тих и лек,
търсил би напразно лек

да отпъти
туй, що мислите му мъти...
        Кой човек,
в снежен студ, във жарък пек
        кът в ума ти
може някакси да има?
        Виждам зима,
лято, пролет, мека есен,
        твърд челик,
с розов цвят и нежност смесен,
        в твоя лик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

maistora (Красимир Тенев)

Нееее!Имах в предвид, че ще прегледам твоите преводи на Ронсар в страничката ти.

2009-12-07T15:24:40+02:00
LeChevalier (Тошко)

Не, не съм го счел за упрек! Просто ми се стори, че си си помислил, че Ронсар има подобен сонет. Педантичността понякога води до скука. Сто сонета с абсолютна еднаква форма, с точност до редуване на мъжки и женски рими, не ми доставят удоволствие...

2009-12-07T14:26:58+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Нали не си го счел за упрек? То и от моите, като се замисля, в петостъпен ябм май е само един.
В педантичността има и нещо хубаво - гарантира безупречността на формата. Но това често води до дилемата: послания или форма?
Пък и "правилата" ако се не нарушават
нови форми как ще се създават?
Изгежда и това някой го беше писал, някъде. Май беше в един сонет в петостъпен хорей.

2009-12-07T13:44:02+02:00
LeChevalier (Тошко)

Моята теза за сонетописането е, че са важни само римната схема и обратът в смисъла между октавата и секстината.

Ронсар е един мръсен педант -- неговите сонети са само в десетосричен (френски еквивалент на петостъпен ямб) и дванадесетосричен стих (който се приема за еквивалент на хекзаметъра в дактил).

Аз обичам да си правя каквото ми скимне

2009-12-07T12:52:23+02:00
katkatkat (Катя)

това ми прикова вниманието, още повече, че се занимавам с френски

2009-12-07T00:07:20+02:00