30.11.2009 г., 1:19

Сонет

891 0 8

Влюбен, който е в гласа ти
        тих и лек,
търсил би напразно лек

        да отпъти
туй, що мислите му мъти...
        Кой човек,
в снежен студ, във жарък пек
        кът в ума ти
може някакси да има?
        Виждам зима,
лято, пролет, мека есен,
        твърд челик,
с розов цвят и нежност смесен,
        в твоя лик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нееее!Имах в предвид, че ще прегледам твоите преводи на Ронсар в страничката ти.
  • Не, не съм го счел за упрек! Просто ми се стори, че си си помислил, че Ронсар има подобен сонет. Педантичността понякога води до скука. Сто сонета с абсолютна еднаква форма, с точност до редуване на мъжки и женски рими, не ми доставят удоволствие...
  • Нали не си го счел за упрек? То и от моите, като се замисля, в петостъпен ябм май е само един.
    В педантичността има и нещо хубаво - гарантира безупречността на формата. Но това често води до дилемата: послания или форма?
    Пък и "правилата" ако се не нарушават
    нови форми как ще се създават?
    Изгежда и това някой го беше писал, някъде. Май беше в един сонет в петостъпен хорей.
  • Моята теза за сонетописането е, че са важни само римната схема и обратът в смисъла между октавата и секстината.

    Ронсар е един мръсен педант -- неговите сонети са само в десетосричен (френски еквивалент на петостъпен ямб) и дванадесетосричен стих (който се приема за еквивалент на хекзаметъра в дактил).

    Аз обичам да си правя каквото ми скимне
  • това ми прикова вниманието, още повече, че се занимавам с френски

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....