с о н е т
Застила Луната млечнобяла постеля,
запрегръща тялото ми
в лъчите от сатена...
Нашепват жадувани слова
трепкащите листи на лозата,
ветрецът лек
път си проправя
да погали раменете ми в утеха...
Невидима длан клепките притваря,
в плискащите вълни
на нощен океан ме поваля, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.