Сонет
с о н е т
Застила Луната млечнобяла постеля,
запрегръща тялото ми
в лъчите от сатена...
Нашепват жадувани слова
трепкащите листи на лозата,
ветрецът лек
път си проправя
да погали раменете ми в утеха...
Невидима длан клепките притваря,
в плискащите вълни
на нощен океан ме поваля,
сребрее само лунната пътека,
над мен будуват още
неуморните звезди
в безмерните полета...
Поразявам с палаво послание тишината,
кълбото лунно стълбица да спусне
до нашето ложе,
сплетено умело от корабни въжета.
Там, в прегръдка
гальовна, забавна,
между деня и нощта,
и уханията
и обаянията... двамата...
Пеперуда многоцветна чака онзи миг,
с непресушени очи, след колко ли луни,
камбанен звън съня да наруши,
в заранта до мен,
насред неподредената постеля
да се събудиш ти...
© Елизабет Фурнаджиева All rights reserved.
