Сонет#3

28 янв. 2020 г., 23:41

Поэзия » Строгие формы, Другая

781 1 0

Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.

Ала в алчността си
Аз те пожелах,
Питах мъдростта си
Дали аз грешах

Само ще съжалявам дето
Аз извърших грях –
Да сваля звездите от небето,
Когато си една от тях.

О, моя прекрасна ми звезда,
Със теб започва ми деня.

Сонет#3

Свързани произведения

Комментарии

Предложения