Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си
Аз те пожелах,
Питах мъдростта си
Дали аз грешах
Само ще съжалявам дето
Аз извърших грях –
Да сваля звездите от небето,
Когато си една от тях.
О, моя прекрасна ми звезда,
Със теб започва ми деня.
© Петър Хамбарлийски Всички права запазени