24 февр. 2021 г., 17:37

Сонет, посветен на живота

1.3K 14 27

Докога ще размахваш косата, животе

и мечтите без жал ще прерязваш?

Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...

Колко кули ще зидам напразно?…

 

Уж билетче си купих. Но влакът за рая

без да спре, покрай мене премина...

Докога и дали да го чакам?... Не зная.

Все разчиствам отломки, руини…

 

Все сънувам онези очи, морскосини

и душата му, рицарски бяла…

А подхлъзват ме лесно нозете от глина

по бръснача на всяка раздяла…

 

Но макар, че успя да ми счупиш крилете,

те прегръщам, животе!... И с двете...


 

Албена Димитрова

6.8.2020.

София.


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...