anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
24 feb 2021, 17:37

Сонет, посветен на живота

1.3K 14 27

Докога ще размахваш косата, животе

и мечтите без жал ще прерязваш?

Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...

Колко кули ще зидам напразно?…

 

Уж билетче си купих. Но влакът за рая

без да спре, покрай мене премина...

Докога и дали да го чакам?... Не зная.

Все разчиствам отломки, руини…

 

Все сънувам онези очи, морскосини

и душата му, рицарски бяла…

А подхлъзват ме лесно нозете от глина

по бръснача на всяка раздяла…

 

Но макар, че успя да ми счупиш крилете,

те прегръщам, животе!... И с двете...


 

Албена Димитрова

6.8.2020.

София.


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0