anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
24 feb 2021, 17:37

Сонет, посветен на живота

1.3K 14 27

Докога ще размахваш косата, животе

и мечтите без жал ще прерязваш?

Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...

Колко кули ще зидам напразно?…

 

Уж билетче си купих. Но влакът за рая

без да спре, покрай мене премина...

Докога и дали да го чакам?... Не зная.

Все разчиствам отломки, руини…

 

Все сънувам онези очи, морскосини

и душата му, рицарски бяла…

А подхлъзват ме лесно нозете от глина

по бръснача на всяка раздяла…

 

Но макар, че успя да ми счупиш крилете,

те прегръщам, животе!... И с двете...


 

Албена Димитрова

6.8.2020.

София.


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0