24 feb 2021, 17:37

Сонет, посветен на живота

1.3K 14 27

Докога ще размахваш косата, животе

и мечтите без жал ще прерязваш?

Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...

Колко кули ще зидам напразно?…

 

Уж билетче си купих. Но влакът за рая

без да спре, покрай мене премина...

Докога и дали да го чакам?... Не зная.

Все разчиствам отломки, руини…

 

Все сънувам онези очи, морскосини

и душата му, рицарски бяла…

А подхлъзват ме лесно нозете от глина

по бръснача на всяка раздяла…

 

Но макар, че успя да ми счупиш крилете,

те прегръщам, животе!... И с двете...


 

Албена Димитрова

6.8.2020.

София.


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...