Сонет за старото дърво

Поэзия

797 0 11

СОНЕТ ЗА СТАРОТО ДЪРВО

Край другите застанало, само, като сираче,

изсъхнало, с протегнати ръце към Бога –

какво ли иска немощното старче?

Дали за милостиня моли?

А другите са весели, разлистени, доволни.

Прегърнати, за нещо си шушукат –

нали навън, край тях е пролет,

нали е тихо, няма буря.

Самотник, свел надежда, стар комита вчера,

сега забравен, чака сетния си ден.

Защо край него другите треперят,

когато буря зареве?

Веднъж, когато бурята внезапно връхлетя –

огънаха се другите – а старото дърво умря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

galenaGV (Галена Воротинцева)

Тъжно ми стана. И се замислих...за дълбоката мъдрост на тези стихове.

2009-11-14T09:23:41+02:00
Wild-Child (Мартина Василева)

Колко мъдрост има тук! Обичам да се връщам при теб и стиховете ти!

2009-11-14T00:03:52+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Изсъхналото дърво няма еластичност, то се чупи.
Тая преходност подтиква към размисли и равносметки.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3163&Level=1
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=175483

2009-11-13T13:50:05+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Тъжно и красиво!
Поздравления!!!

2009-11-13T12:49:11+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Старите дървета са с дълбоки и здрави корени, не се огъват! И силна буря не може да ги изкорени!*

2009-11-13T11:08:50+02:00