Сонет за старото дърво
СОНЕТ ЗА СТАРОТО ДЪРВО
Край другите застанало, само, като сираче,
изсъхнало, с протегнати ръце към Бога –
какво ли иска немощното старче?
Дали за милостиня моли?
А другите са весели, разлистени, доволни.
Прегърнати, за нещо си шушукат –
нали навън, край тях е пролет,
нали е тихо, няма буря.
Самотник, свел надежда, стар комита вчера,
сега забравен, чака сетния си ден.
Защо край него другите треперят,
когато буря зареве?
Веднъж, когато бурята внезапно връхлетя –
огънаха се другите – а старото дърво умря.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
