8 янв. 2013 г., 13:03

Сонетен полет

733 0 4

 

-----

 

В очакване да дойде пъстра пролет,
се боря със съмнение едно —
дали си сам, или те радва полет
в уютен дом, под някое гнездо!

По ръбчето на падащо листо,
прегърнато от вятъра, ще пратя
сърцето си — не питай ме "Защо?",
а дай му да ти кацне на ръката.

Не съм далечна, нито непозната —
на тихата ти есен съм сестра.
Ще се явя, потънала в позлата,
открила пътеводната искра!

Сега се топля в стиховете голи,
в очакване да дойде пъстра пролет!

-----

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...