8 янв. 2013 г., 13:03

Сонетен полет

731 0 4

 

-----

 

В очакване да дойде пъстра пролет,
се боря със съмнение едно —
дали си сам, или те радва полет
в уютен дом, под някое гнездо!

По ръбчето на падащо листо,
прегърнато от вятъра, ще пратя
сърцето си — не питай ме "Защо?",
а дай му да ти кацне на ръката.

Не съм далечна, нито непозната —
на тихата ти есен съм сестра.
Ще се явя, потънала в позлата,
открила пътеводната искра!

Сега се топля в стиховете голи,
в очакване да дойде пъстра пролет!

-----

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...