Jan 8, 2013, 1:03 PM

Сонетен полет

  Poetry » Love
729 0 4

 

-----

 

В очакване да дойде пъстра пролет,
се боря със съмнение едно —
дали си сам, или те радва полет
в уютен дом, под някое гнездо!

По ръбчето на падащо листо,
прегърнато от вятъра, ще пратя
сърцето си — не питай ме "Защо?",
а дай му да ти кацне на ръката.

Не съм далечна, нито непозната —
на тихата ти есен съм сестра.
Ще се явя, потънала в позлата,
открила пътеводната искра!

Сега се топля в стиховете голи,
в очакване да дойде пъстра пролет!

-----

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...