SOS сирена
С хвърчащи хартийки в косите
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира
платно на измислена лодка.
И пише по него пунктири
и точки от морзова сводка.
По роклята с дарове морски
сноват дълбини с водолази.
Обувките – в трънчета остри,
чорапите – шик в лунни фази.
Ту синя съм, ту съм горчива,
соленото в мрежа се хвана.
Брегът ми до пристан почива,
лекува петролните рани
от кораби с песни моторни,
но без дързостта на Вапцаров,
машини с души безпризорни,
разбити в скалите край фара.
Извайвам прибои и саги
и дни в плитчини с водорасли.
Рибар окъснял ли си, бягай
далеч от властта ми опасна.
Перата на чайки изтръгвам
и пиша слова по вълните.
И само Поетът не тръгва,
веднъж щом солта ми опита.
Не искай от мене любови,
не чакай покой и удобство.
В горчивото, търсещо слово
е моето сладостно робство.
26.05.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
