МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
26.05.2019 г., 7:47 ч.

SOS сирена 

  Поезия
335 2 4

С хвърчащи хартийки в косите

пилея досадни фуркети.

Душата ми къдрят вълните,

а буря в очите ми свети.

 

Умът ми копнеещ побира

платно на измислена лодка.

И пише по него пунктири

и точки от морзова сводка.

 

По роклята с дарове морски

сноват дълбини с водолази.

Обувките – в трънчета остри,

чорапите – шик в лунни фази.

 

Ту синя съм, ту съм горчива,

соленото в мрежа се хвана.

Брегът ми до пристан почива,

лекува петролните рани

 

от кораби с песни моторни,

но без дързостта на Вапцаров,

машини с души безпризорни,

разбити в скалите край фара.

 

Извайвам прибои и саги

и дни в плитчини с водорасли.

Рибар окъснял ли си, бягай

далеч от властта ми опасна.

 

Перата на чайки изтръгвам

и пиша слова по вълните.

И само Поетът не тръгва,

веднъж щом солта ми опита.

 

Не искай от мене любови,

не чакай покой и удобство.

В горчивото, търсещо слово

е моето сладостно робство.

 

26.05.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??