donikaa (Доника Стоянова)
38 75
7 янв. 2016 г., 10:36

Спасена 

  Поэзия » Любовная
473 1 0

Как се блъска душата ми в тъмното

и умирайки нямо крещи,

чака края и гледа в отвъдното,

няма бъдеще, няма мечти.

 

От товара на дните сломена

се изправям и гордо вървя,

от неказани думи ранена,

но спасена от дума една.

 

С обичта си ми даваш небето

и крилете си даваш на мен

и простора голям на сърцето,

и нов свят от любов сътворен.

© Доника Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??