Спасена

7 ene 2016, 10:36

Poesía » De amor

457 1 0

Как се блъска душата ми в тъмното

и умирайки нямо крещи,

чака края и гледа в отвъдното,

няма бъдеще, няма мечти.

От товара на дните сломена

се изправям и гордо вървя,

от неказани думи ранена,

но спасена от дума една.

С обичта си ми даваш небето

и крилете си даваш на мен

и простора голям на сърцето,

и нов свят от любов сътворен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.