donikaa (Доника Стоянова)
38 75
Jan 7, 2016, 10:36 AM

Спасена 

  Poetry » Love
5.0 (2)
609 1 0
Как се блъска душата ми в тъмното
и умирайки нямо крещи,
чака края и гледа в отвъдното,
няма бъдеще, няма мечти.
От товара на дните сломена
се изправям и гордо вървя,
от неказани думи ранена,
но спасена от дума една.
С обичта си ми даваш небето
и крилете си даваш на мен
и простора голям на сърцето,
и нов свят от любов сътворен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Random works
  • silvina84 (Силвия Йорданова) Безумна
    Безумна
  • nicotinesmurf (Цвети Драганова) Hell Song
    I live in hell Next door to the devil He’s a good neighbor And always buys me And when I’m drunk ......
  • streptococcus (Таня Гулериа) Oh, My God!
    Sometimes misfortune comes to us As heavy rain without shelter. Evaporates all faith and trust As st...
  • Reddas (Кейтлин А.) Bedside
    He was just starting to undress When she walked into the room With an open part of his chest She und...

More works »