donikaa (Доника Стоянова)
38 75
Jan 7, 2016, 10:36 AM

Спасена 

  Poetry » Love
474 1 0

Как се блъска душата ми в тъмното

и умирайки нямо крещи,

чака края и гледа в отвъдното,

няма бъдеще, няма мечти.

 

От товара на дните сломена

се изправям и гордо вървя,

от неказани думи ранена,

но спасена от дума една.

 

С обичта си ми даваш небето

и крилете си даваш на мен

и простора голям на сърцето,

и нов свят от любов сътворен.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??