Jan 7, 2016, 10:36 AM
Спасена
Как се блъска душата ми в тъмното
и умирайки нямо крещи,
чака края и гледа в отвъдното,
няма бъдеще, няма мечти.
От товара на дните сломена
се изправям и гордо вървя,
от неказани думи ранена,
но спасена от дума една.
С обичта си ми даваш небето
и крилете си даваш на мен
и простора голям на сърцето,
и нов свят от любов сътворен.
и умирайки нямо крещи,
чака края и гледа в отвъдното,
няма бъдеще, няма мечти.
От товара на дните сломена
се изправям и гордо вървя,
от неказани думи ранена,
но спасена от дума една.
С обичта си ми даваш небето
и крилете си даваш на мен
и простора голям на сърцето,
и нов свят от любов сътворен.
© Доника Стоянова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
