28 дек. 2007 г., 21:34

Спасена съм!

905 0 2

За мене бе и въздух, и вода.

За мене бе живота и смъртта.

Отиде си - какъв си не разбрах.

Отиде си и всичко пропиля.

Отиде си, но времето не спря...

Сега лекувам моята душа.

Днес усмихвам се, без да се виня

и споменът не убива.

Дните излекуваха любовта.

Не вярвах, но днес го виждам.

Спасена съм от любов и знам,

това е моята милостиня!

А пътя, който аз извървях

отново няма да мина..

Не те виня, но няма да простя!

Ще продължа... И виждам светлина!

Бъди щастлив и знай - благодаря!

По-силна направи ме сега!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е,колкото повече беди изживееш по-силна ставаш!Поздравления!
  • страхотен стих.... много ми хареса!!браво поздравления

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...