28 дек. 2007 г., 21:34

Спасена съм!

910 0 2

За мене бе и въздух, и вода.

За мене бе живота и смъртта.

Отиде си - какъв си не разбрах.

Отиде си и всичко пропиля.

Отиде си, но времето не спря...

Сега лекувам моята душа.

Днес усмихвам се, без да се виня

и споменът не убива.

Дните излекуваха любовта.

Не вярвах, но днес го виждам.

Спасена съм от любов и знам,

това е моята милостиня!

А пътя, който аз извървях

отново няма да мина..

Не те виня, но няма да простя!

Ще продължа... И виждам светлина!

Бъди щастлив и знай - благодаря!

По-силна направи ме сега!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е,колкото повече беди изживееш по-силна ставаш!Поздравления!
  • страхотен стих.... много ми хареса!!браво поздравления

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...