За мене бе и въздух, и вода.
За мене бе живота и смъртта.
Отиде си - какъв си не разбрах.
Отиде си и всичко пропиля.
Отиде си, но времето не спря...
Сега лекувам моята душа.
Днес усмихвам се, без да се виня
и споменът не убива.
Дните излекуваха любовта.
Не вярвах, но днес го виждам.
Спасена съм от любов и знам,
това е моята милостиня!
А пътя, който аз извървях
отново няма да мина..
Не те виня, но няма да простя!
Ще продължа... И виждам светлина!
Бъди щастлив и знай - благодаря!
По-силна направи ме сега!
© Гергана Георгиева Все права защищены