Властно грехът
витаеше в нищото,
в което нямаше смисъл,
липсваха чувства,
бе лишено от цвят.
Бе само празно пространство,
опожарено от жаркия ад!
В пространството празно,
грехът обгорен останал бе само,
пепел отровна,
но там чертаеше
черна съдба
за невинните жертви,
дръзнали да мечтаят
за живот в свят непознат!
Но светът непознат
рисуваше друга съдба...
... отиде в нищото
и се срещна с покварата...
… избави невинните жертви
от тази тежка, черна съдба,
забрани на греха
да властва, заключи го в забравен от времето ад...
... невинните жертви
на нищото, спасиха се
в света непознат, в който живееше
смисъл, преплел си съдбата
със съществуващи чувства,
нарисувани в тревист нюанс!
© Славка Все права защищены