6 окт. 2024 г., 20:15

Спасение 

  Поэзия » Гражданская
171 8 11

Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,

светлината им пошлото ще заслепи.

Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,

че жлъч и омраза ще изпепели.

 

Някой ден ще настъпи човешко смирение,

ще погледнем на другия като истински брат,

Ще свалим от гърба си за ближния ризата

и ще бъде спасен човешкият свят.

 

Някой ден ще се върнем към земята да дирим

корени, сила, живителен сок.

Щом докоснем я боси, поклон ще й сторим,

ще изпрати знамение Всевишният Бог.

 

Някой ден, когато презрем сребролюбието

и когато божественото у нас се всели,

ще пожънем и здраве, и изцеление,

Бог с благоденствие ще ни спаси...

Някой ден....

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не вярвам да стане, но като послание ми хареса.
  • Ако не се самоунищожим до тогава...
    Хубав стих, но... За много хора прозрението е в изтреблението. Само може да се надяваме.
  • Добра работа
  • С душата си го писала този стих, Злати!
  • Златно ти перо, Злате!
    Да бъде!
  • "Някой ден..."В мигове на мълчаливо прозрение.
    Дано да дойде този свят,отвратен от изтребление...
    Поздравления,Златка!
  • Нека да си помечтаем дружно.
  • Колко хубаво би било всичко това да стане реалност!
    Поздравления за хубавия стих, Злати!
  • Ще дочакаме ли този ден? Много хубави мечти! Стихът е прекрасен!
  • Стихът е много хубав и светъл. Изпълнен с християнски добродетели и вяра в доброто.
    Дано да доживеем този Някой ден...! Амин!
  • Злати, аз също вярвам в това и дано да сме живи, за да го видим. Много ми хареса и силно ме докосна. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??