6 oct 2024, 20:15

Спасение

  Poesía » Civil
721 8 11

Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,

светлината им пошлото ще заслепи.

Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,

че жлъч и омраза ще изпепели.

 

Някой ден ще настъпи човешко смирение,

ще погледнем на другия като истински брат,

Ще свалим от гърба си за ближния ризата

и ще бъде спасен човешкият свят.

 

Някой ден ще се върнем към земята да дирим

корени, сила, живителен сок.

Щом докоснем я боси, поклон ще й сторим,

ще изпрати знамение Всевишният Бог.

 

Някой ден, когато презрем сребролюбието

и когато божественото у нас се всели,

ще пожънем и здраве, и изцеление,

Бог с благоденствие ще ни спаси...

Някой ден....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...