25 дек. 2007 г., 12:59

Спасение

1.6K 1 6

СПАСЕНИЕ

                              „...Едно момиче трябва да съществува
                                   като бяла спасителна свещ..."
                                                  П. Братинов

 

Вдигни глава, безгрешни хора няма.
Засмей се, все така усмихнат остани.
Смел бъди и думите на никого не слушай,
да те осъжда и той е някога грешал.

 

И сам не си. Приятел твой ще бъда,
затова и в миг, когато си от страх обзет -
ела  и потърси ме, пак до теб ще бъда.
Готова съм в спасение да се превърна.

 

25 - 27. ХII. 2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е.Поздрав И Честита Коледа
  • Браво, Алекс, силна приятелска ръка, на която всеки може да завиди!!!
    Честита Коледа!!! Хубави дни с много настроение и празничен звън! И много здраве!!!
  • Безгрешни хора няма...дано не го забравяме!!!Весели празници,Алекс!
  • Петя, Маги, благодаря Ви. Весела Коледа с пожелание Дядо Коледа да мъде много щедър с Вас ида ви засипе със здраве, щастие,любов, късмет и вдхновения през цялата година...
  • ...спасение си...
    с много обич за теб.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...