Спасение
Жаден бях, като пръстта за дъжд.
Пих от твоите очи роса.
Гладен бях, като забравен мъж...
Даде ми последната троха.
Бях забравен – ти ме припозна
в този свят и недобър, и див.
И пред Господа ме ти призна –
мъж за тебе във цвят и курсив.
Жаден, гладен и забравен бях...
Ходеше към края моят свят.
Радвам се! В сърцето твое спрях
и намерих в душата ти цвят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
