Спасение
Жаден бях, като пръстта за дъжд.
Пих от твоите очи роса.
Гладен бях, като забравен мъж...
Даде ми последната троха.
Бях забравен – ти ме припозна
в този свят и недобър, и див.
И пред Господа ме ти призна –
мъж за тебе във цвят и курсив.
Жаден, гладен и забравен бях...
Ходеше към края моят свят.
Радвам се! В сърцето твое спрях
и намерих в душата ти цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
