Днес е Цветница. Моят празник! Днес, наистина празнуваше душата ми!

Зюмбюлче цъфна ми в душата,

априлски вятър нежно ме погали…

Две слънчеви лица, с детинската отплата,

дъхът на щастие, с ръчички ми подали.

Вървя по улицата в унес сладък,

в дъха на празника… Наоколо, усмивки и цветя…

Спокоен, гладък, шарен безпорядък

в сърцето ми безстрашно полетя.

И стискам топло две ръчички малки,

подали ми зюмбюлчета уханни.

Те чупят даже виртуални заключалки,

на всички мисли, страхове най-странни.

И, благодаря ти, празник дъхав, цветен!

Благодаря ти, пролет животворна, ритуална!

Днес вярвам, можеш да спасиш света суетен

с уханието на зюмбюли, доброта... Глобално!