24 мая 2013 г., 11:21

Спасяване

789 0 0

                                         СПАСЯВАНЕ

 

                                      Намерих те

                                      обвита в мистерия,

                                      със питащи очи

                                      от внезапна феерия

                                      на искрящи звезди,

 

                                      как аранжирах цветята –

                                      дума и стих,

                                      как те гримирах и чаках

                                      както не бих.

 

                                      И влях се в душата ти,

                                      а тя смутена изплака.

                                      Въгленът също във мене ехти,

                                      че тръгваш си ти,

                                      тръгваш си ти.

 

                                      И ще прегърнеш не мен,

                                      а душата разпната,

                                      ще ме поискаш, макар нероден

                                      и тогава ще скитам

                                      свободен и чакан,

                                      и тогава ще бъда спасен.   

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...