СПАСЯВАНЕ

                                      Намерих те

                                      обвита в мистерия,

                                      със питащи очи

                                      от внезапна феерия

                                      на искрящи звезди,

                                      как аранжирах цветята –

                                      дума и стих,

                                      как те гримирах и чаках

                                      както не бих.

                                      И влях се в душата ти,

                                      а тя смутена изплака.

                                      Въгленът също във мене ехти,

                                      че тръгваш си ти,

                                      тръгваш си ти.

                                      И ще прегърнеш не мен,

                                      а душата разпната,

                                      ще ме поискаш, макар нероден

                                      и тогава ще скитам

                                      свободен и чакан,

                                      и тогава ще бъда спасен.