27 дек. 2022 г., 09:49

Спазване на мъжките обещания

502 0 1

Днес летя като звън, като пееща вечер,

сред гирлянди и хиляди светли елхи.

Днес година спокойна достойно изтече,

а умът от сълзите надежди твори.
 

Днес прегръщам жена в споделената стая.

На върха на сърцето светът е любов.

Не поглеждай небето. Защо ни е краят?

Ще пребъде светът ни – пречистен и нов!
 

Аз танцувам – дервиш, за когото си всичко.

Влюбен в твоята топла и смела душа,

се понасям напред като пролетна птичка.

Днес пред твоите длани красиви мълча.
 

Коленича смирен пред завета ти бащин,

вдъхновен да ти бъда опора в света.

Тази вечер целувам душата изящна

и осмислил живота, си лягам да спя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....