27 dic 2022, 9:49

Спазване на мъжките обещания

  Poesía
496 0 1

Днес летя като звън, като пееща вечер,

сред гирлянди и хиляди светли елхи.

Днес година спокойна достойно изтече,

а умът от сълзите надежди твори.
 

Днес прегръщам жена в споделената стая.

На върха на сърцето светът е любов.

Не поглеждай небето. Защо ни е краят?

Ще пребъде светът ни – пречистен и нов!
 

Аз танцувам – дервиш, за когото си всичко.

Влюбен в твоята топла и смела душа,

се понасям напред като пролетна птичка.

Днес пред твоите длани красиви мълча.
 

Коленича смирен пред завета ти бащин,

вдъхновен да ти бъда опора в света.

Тази вечер целувам душата изящна

и осмислил живота, си лягам да спя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...