27 dic 2022, 9:49

Спазване на мъжките обещания

  Poesía
503 0 1

Днес летя като звън, като пееща вечер,

сред гирлянди и хиляди светли елхи.

Днес година спокойна достойно изтече,

а умът от сълзите надежди твори.
 

Днес прегръщам жена в споделената стая.

На върха на сърцето светът е любов.

Не поглеждай небето. Защо ни е краят?

Ще пребъде светът ни – пречистен и нов!
 

Аз танцувам – дервиш, за когото си всичко.

Влюбен в твоята топла и смела душа,

се понасям напред като пролетна птичка.

Днес пред твоите длани красиви мълча.
 

Коленича смирен пред завета ти бащин,

вдъхновен да ти бъда опора в света.

Тази вечер целувам душата изящна

и осмислил живота, си лягам да спя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...