27 dic 2022, 9:49

Спазване на мъжките обещания

  Poesía
500 0 1

Днес летя като звън, като пееща вечер,

сред гирлянди и хиляди светли елхи.

Днес година спокойна достойно изтече,

а умът от сълзите надежди твори.
 

Днес прегръщам жена в споделената стая.

На върха на сърцето светът е любов.

Не поглеждай небето. Защо ни е краят?

Ще пребъде светът ни – пречистен и нов!
 

Аз танцувам – дервиш, за когото си всичко.

Влюбен в твоята топла и смела душа,

се понасям напред като пролетна птичка.

Днес пред твоите длани красиви мълча.
 

Коленича смирен пред завета ти бащин,

вдъхновен да ти бъда опора в света.

Тази вечер целувам душата изящна

и осмислил живота, си лягам да спя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...