Днес летя като звън, като пееща вечер,
сред гирлянди и хиляди светли елхи.
Днес година спокойна достойно изтече,
а умът от сълзите надежди твори.
Днес прегръщам жена в споделената стая.
На върха на сърцето светът е любов.
Не поглеждай небето. Защо ни е краят?
Ще пребъде светът ни – пречистен и нов!
Аз танцувам – дервиш, за когото си всичко.
Влюбен в твоята топла и смела душа,
се понасям напред като пролетна птичка.
Днес пред твоите длани красиви мълча.
Коленича смирен пред завета ти бащин,
вдъхновен да ти бъда опора в света.
Тази вечер целувам душата изящна
и осмислил живота, си лягам да спя.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados