13 мая 2016 г., 23:22

Специално

698 0 2

                         

                                         

Днес светли свещи смело догоряват.

И празник е за тебе и за мене.

Ръцете ти раздялата  стопяват

напук на всички плачещи  вселени.

 

Танцуваме. Частица съм  от тебе.

В прегръдката ти никна - синьо цвете.

Безгрижно се усмихвам като бебе.

И нямат власт над мене ветровете.

 

Целуваш ме. Не си говорим нищо.

Ала си мой. И аз съм само твоя.

Поглеждаме се влюбено и скришно.

Разбиваме на пух и прах покоя

 

на тази вечер – само, само наша.

Завижда ни най-искрено луната.

Налива ни мечти във звездна чаша. 

И пръсва любовта ни по земята.

 

ЧРД, Емко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е хубаво, Нинче! Спомен, сън, мечта....каквото и да е. То просто извира от душата! Поздрав!
  • Прекрасно!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...