May 13, 2016, 11:22 PM

Специално

  Poetry » Love
703 0 2

                         

                                         

Днес светли свещи смело догоряват.

И празник е за тебе и за мене.

Ръцете ти раздялата  стопяват

напук на всички плачещи  вселени.

 

Танцуваме. Частица съм  от тебе.

В прегръдката ти никна - синьо цвете.

Безгрижно се усмихвам като бебе.

И нямат власт над мене ветровете.

 

Целуваш ме. Не си говорим нищо.

Ала си мой. И аз съм само твоя.

Поглеждаме се влюбено и скришно.

Разбиваме на пух и прах покоя

 

на тази вечер – само, само наша.

Завижда ни най-искрено луната.

Налива ни мечти във звездна чаша. 

И пръсва любовта ни по земята.

 

ЧРД, Емко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова е хубаво, Нинче! Спомен, сън, мечта....каквото и да е. То просто извира от душата! Поздрав!
  • Прекрасно!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...