19 мар. 2008 г., 07:45

Спектакъл

656 0 2
                     Ще паднат сякаш счупени завесите,

                     откриващи поредния спектакъл,

                     ще блеснат уморените прожектори,

                     ревниво съхранили светлината.

                     И сцената забравена ще вдиша,

                     последния си звезден дъх навярно,

                     сценария прашасал ще разлисти,

                     душата си. Отдавна проиграна.

                     Ще дойдат хора, може би да зърнат,

                     от себе си по нещо във играта,

                     а после ще си тръгнат, осъзнали,

                     животът им, че всъщност е спектакъл.

                     Ще спуснат носталгично пак завесите

                     актьорите, за сетен път разбрали,

                     че само в светлината на прожектора,

                     най-истински са винаги живяли.

                    

                    

                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...