откриващи поредния спектакъл,

                     ще блеснат уморените прожектори,

                     ревниво съхранили светлината.

                     И сцената забравена ще вдиша,

                     последния си звезден дъх навярно,

                     сценария прашасал ще разлисти,

                     душата си. Отдавна проиграна.

                     Ще дойдат хора, може би да зърнат,

                     от себе си по нещо във играта,

                     а после ще си тръгнат, осъзнали,

                     животът им, че всъщност е спектакъл.

                     Ще спуснат носталгично пак завесите

                     актьорите, за сетен път разбрали,

                     че само в светлината на прожектора,

                     най-истински са винаги живяли.