19 mar 2008, 7:45

Спектакъл

  Poesía
660 0 2
                     Ще паднат сякаш счупени завесите,

                     откриващи поредния спектакъл,

                     ще блеснат уморените прожектори,

                     ревниво съхранили светлината.

                     И сцената забравена ще вдиша,

                     последния си звезден дъх навярно,

                     сценария прашасал ще разлисти,

                     душата си. Отдавна проиграна.

                     Ще дойдат хора, може би да зърнат,

                     от себе си по нещо във играта,

                     а после ще си тръгнат, осъзнали,

                     животът им, че всъщност е спектакъл.

                     Ще спуснат носталгично пак завесите

                     актьорите, за сетен път разбрали,

                     че само в светлината на прожектора,

                     най-истински са винаги живяли.

                    

                    

                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...