19 mar 2008, 7:45

Спектакъл

  Poesía
659 0 2
                     Ще паднат сякаш счупени завесите,

                     откриващи поредния спектакъл,

                     ще блеснат уморените прожектори,

                     ревниво съхранили светлината.

                     И сцената забравена ще вдиша,

                     последния си звезден дъх навярно,

                     сценария прашасал ще разлисти,

                     душата си. Отдавна проиграна.

                     Ще дойдат хора, може би да зърнат,

                     от себе си по нещо във играта,

                     а после ще си тръгнат, осъзнали,

                     животът им, че всъщност е спектакъл.

                     Ще спуснат носталгично пак завесите

                     актьорите, за сетен път разбрали,

                     че само в светлината на прожектора,

                     най-истински са винаги живяли.

                    

                    

                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...