Mar 19, 2008, 7:45 AM

Спектакъл

  Poetry
657 0 2
                     Ще паднат сякаш счупени завесите,

                     откриващи поредния спектакъл,

                     ще блеснат уморените прожектори,

                     ревниво съхранили светлината.

                     И сцената забравена ще вдиша,

                     последния си звезден дъх навярно,

                     сценария прашасал ще разлисти,

                     душата си. Отдавна проиграна.

                     Ще дойдат хора, може би да зърнат,

                     от себе си по нещо във играта,

                     а после ще си тръгнат, осъзнали,

                     животът им, че всъщност е спектакъл.

                     Ще спуснат носталгично пак завесите

                     актьорите, за сетен път разбрали,

                     че само в светлината на прожектора,

                     най-истински са винаги живяли.

                    

                    

                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...