8 окт. 2014 г., 21:57

Спестени думи

571 0 1

Не, тъй не се съзадава добрина,

родила се от мили вопли, в пъстри шуми.

Не плува тя в морета, не върви в села,

а се заражда от спестени думи.

 

Не се изражда с мъки и с печал,

не се повива в пелени, не плаче,

най-искренната добрина, дори,

не е родена с думите "обичам те."

 

Добрината няма цвят и мирис, и тела,

в които там да пребивава и насища.

Тя не е създадена от светлина,

и не е обречена на пепелища.

 

Добрината няма повод, няма стих,

добрината е безименно видение.

Дълбоко в душата, може би,

най-искреното тихо откровение.

 

Най-искрения тих поклон,

на душата към душа, без глуми,

без копнеж и без тъга,

добрините са спестени думи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...