Не, тъй не се съзадава добрина,

родила се от мили вопли, в пъстри шуми.

Не плува тя в морета, не върви в села,

а се заражда от спестени думи.

Не се изражда с мъки и с печал,

не се повива в пелени, не плаче,

най-искренната добрина, дори,

не е родена с думите "обичам те."

Добрината няма цвят и мирис, и тела,

в които там да пребивава и насища.

Тя не е създадена от светлина,

и не е обречена на пепелища.

Добрината няма повод, няма стих,

добрината е безименно видение.

Дълбоко в душата, може би,

най-искреното тихо откровение.

Най-искрения тих поклон,

на душата към душа, без глуми,

без копнеж и без тъга,

добрините са спестени думи.