С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене?
Защо ме преследват две сини очи?
Нали в леглото, прегърнал ме,
мъжът ми шепти - Обичам те, спи,спи...
© Вяра Николова Все права защищены