Спиралата
Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме
нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори.
Така циклично сменят се сезони,
месеците, утрините, дните.
Понякога със времето се гоним -
още нещо ново да изпитаме.
Прелитаме през старите си грешки
и осъзнати страхове изпитваме.
Отново се разкайваме за нещо,
за което вече сме се питали.
Понякога, объркани, душите ни
се заблуждават, че остават същите,
но върнали надеждите изтрити
страхове - в оръжия превръщат.
Научаваме се първо да печелим
свобода, приятели, любови,
със живот Живота да заселим,
в старите си грешки да не ровим.
Да простиш, когато не прощават
струва ни се много, много трудно.
Като нямаш - трудно е да даваш.
Щом не плуваш -
не спасяваш давещ се!
Постепенно вече осъзнаваме,
че животът в тази плът е много кратък.
Слаби сме - не винаги успяваме
да се прицелим точно във десятката.
И се размечтаваме за Вечност,
за живот преди
и след смъртта ни...
Сред море от мъките човешки
сигурни сме, няма да потънем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
