7 окт. 2020 г., 21:57

Бъдещето се подрежда

532 5 16

Спирам да питам, моля и чакам,

спирам да кътам надежда.

Близо съм вече да се отракам,

бъдещето се подрежда.

 

Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам.

Ти ще сумтиш, аз ще пея.

Твоята маска знак е за дарба,

и пред таланта немея.

 

Краят на филма не ме вълнува,

включвам на нова програма.

Въздух студен през люка нахлува,

тесен е бордът за двама.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти хареса, Иржи🍁!
    Всяко зло за добро.
  • Това за мястото е добре да се осъзнае навреме, защото когато корабът се претовари, той потъва!...Добре си отразила тоя процес, усмихна ме това "отракване",Светличка!Хареса ми императивния тон "краят на филма не ме вълнува, включвам на нова програма!"
  • Ласкав коментар, Мария, с благодарност от мен-
    🌷🌷🌷
  • Категорично и безапелационно, по женски и с чудесна ритмичност!
    Браво, Светличка!👏🌹
  • Да, Наде, много добър съвет! Поздрав от мен!🌺

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...