Oct 7, 2020, 9:57 PM

Бъдещето се подрежда

  Poetry
525 5 16

Спирам да питам, моля и чакам,

спирам да кътам надежда.

Близо съм вече да се отракам,

бъдещето се подрежда.

 

Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам.

Ти ще сумтиш, аз ще пея.

Твоята маска знак е за дарба,

и пред таланта немея.

 

Краят на филма не ме вълнува,

включвам на нова програма.

Въздух студен през люка нахлува,

тесен е бордът за двама.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ти хареса, Иржи🍁!
    Всяко зло за добро.
  • Това за мястото е добре да се осъзнае навреме, защото когато корабът се претовари, той потъва!...Добре си отразила тоя процес, усмихна ме това "отракване",Светличка!Хареса ми императивния тон "краят на филма не ме вълнува, включвам на нова програма!"
  • Ласкав коментар, Мария, с благодарност от мен-
    🌷🌷🌷
  • Категорично и безапелационно, по женски и с чудесна ритмичност!
    Браво, Светличка!👏🌹
  • Да, Наде, много добър съвет! Поздрав от мен!🌺

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...